Google PlusFacebook
Рехабилитация и кинезитерапия
REHASOFIA

Болки в рамото

  

   Проблемите в рамото възникват поради гъстото разположение на голям брой структури, които лесно могат да бъдат травмирани при разнообразието от извършвани движения в раменния комплекс. Вследствие на изправения стоеж на човека, горният крайник е освободен от опора за извършване на прецизни дейности. Налице е увеличена подвижност за сметка на стабилността, което е предпоставка за лесна ранимост. Именно раменната става е една от най-често травмираните.
Основни фактори за развитието на раменни патологии са: нивото на двигателна активност и възрастта. Болката в раменната област може да бъде от вътреставен или извънставен произход, а доста често може да произлиза и от врата.
Основните оплаквания са свързани с болка (особено при движение), ограничена подвижност, ставна нестабилност или неврологични симптоми.

 

   Когато болката е доминираща е възможно да се касае за увреда на ротаторния маншон и/или impingement syndrome. Най- честата причина е възпалителен процес в околоставните тъкани, предизвикан от микротравми или хронично претоварване.

 


   Impingement syndrome (синдром на субакромиално притискане) се развива вследствие на повтарящо се притискане на тъканите между главата на мишничната кост и коракоакромиалния свод. Водещите симптоми са болка в раменната област и слабост при повдигане на мишницата. Състоянието се среща често при спортисти, които повдигат мишницата си над главата (при плуване, тенис, волейбол) или при хора, извършващи такива дейности, които са предразполагащи.
Impingement синдромът бива първичен и вторичен.
При първичния стесняването на субакромиалното пространство е поради структурни промени (аномалии, осификати, уплътнения), докато при вторичния причината е нестабилност в гленохумералната става или скапулоторакалното свързване.
Основните оплаквания са болка при дейности, свързани с повдигане на мишницата над главата и мускулна слабост поради болковата провокация. Засегнатите мускули са болезнени при контракция и разтягане, характерен белег е наличието на болезнена дъга между 60° и 120°. В острия период е възможно да има нощна болка, а впоследствие да се развият остеофити и фиброзни сраствания, също така и порочна (протрахирана) поза на раменете, увеличена гръдна кифоза и протрахирана поза на главата.

 


    Увреждането на мускулите на ротаторния маншон е друга често срещана раменна патология. Причинява се от директна травма или често повтарящи се микротравми (също и вследствие на impingement syndrome).
Поради възникването на физиологични дегенеративни процеси (особено след 30 год. възраст) в ротаторния маншон, здравината му намалява и се получават частични руптури. Типичното при пациенти над 40 год. възраст е че над 90% от руптурите са свързани с impingement syndrome. Руптури се получават и при спортисти, практикуващи хвърляния. Характерните оплаквания са болка и слабост при повдигане и ротиране на мишницата.

 

 


    Замръзнало рамо е термин, който включва различни артропатии на раменната става, нарича се още адхезивен капсулит, периартрит и др.
Тук е засегната предимно подвижността, а болката е по- слабо проявена. Причината- патологични промени в синовиалните тъкани.
Необходимо е отделяне на достатъчно количество синовиална течност, която се отделя при движение, за да може да се плъзгат свободно една спрямо друга множеството тъкани, събрани в тясното субакромиално пространство. Поради дегенеративните промени, вследствие на репетиторното микротравмиране се получава възпалителна реакция и в резултат се формират сраствания. Ставната капсула се скъсява и съответно обемът на двъжение се ограничава.
Замръзналото рамо бива първично (идиопатично- с ненапълно изяснена етиология) и вторично (вследствие на остра травма, микротравматизъм или имобилизация).
Идиопатичното замръзнало рамо се развива от хронична възпалителна реакция в ставната капсула и меките тъкани в субакромиалното пространство. Засяга предимно хора на възраст 50-70г, по- често жени и хора със седящи професии. Предпоставка е неправилната поза и мускулният дисбаланс. Започва внезапно с болка в горната трета на мишничната кост, която се увеличава при движение. Развива се мускулен гард, който ограничава обема на движение по капсулен модел. Наблюдава се и увеличена активност на лопатката. В последствие може да се развие хипотрофия на m. deltoideus и на ротаторния маншон. При неправилно лечение се развива вторичен адхезивен капсулит със силно ограничена подвижност и контрактури. Често поради болката ръката се щади, което задълбочава проблема. В острия период болката може да нарушава съня и да се разпространява към лакътя. Възможни са компенсаторни деформации на позата с протракция и увеличена гръдна кифоза.

 


    Друга раменна патология е гленохумералната нестабилност. Раменната става е една от най- подвижните и нестабилни стави в опорно- двигателния апарат и затова тя най- често развива нестабилност. Най- честата причина е травматична увреда- предна луксация, но може да бъде и вродена. Предразполагащи фактори са: слабата статична стабилизация, хлабавата ставна капсула и слабите лигаменти.
Най- често се среща предната нестабилност, но може да бъде и задна, долна и комбинирана. При предна нестабилност е увеличено изместването на главана на хумеруса във вентрална посока, увеличена е външната ротация за сметка на вътрешната и външните ротатори са по- силни от вътрешните. Затруднени са дейностите и спортовете, при които мишницата се повдига над главата.

 


    Различни проблеми във врата могат да предизвикват болка в рамото. Шийната спондилоза е характерна за хора над 50год. възраст. Подвижността в шията е силно ограничена, а болката може лесно да се обостри. При притискане на нервно коренче може да има засягане по дерматом, миотом или на някои рефлекси. В зависимост от нивото е възможна неврологична симптоматика надолу по ръката (изтръпване, мравучкане, парези и др.).

 


    Дисфункциите и оплакванията в раменния комплекс изискват прецизна и правилна физиотерапевтична оценка на множество клинични белези и симптоми, необходима за подбора на правилни терапевтични средства. Трудността в диагностиката идва от факта, че едновременно могат да се развият няколко лезии в различни структури. В зависимост от конкретния случай, стадия и тежестта на заболяването и индивидуалните особености на пациента се определят подходящите терапевтични средства. Като цяло, в острия период (първите няколко дена от появата на оплакванията) се препоръчва покой и намалена двигателна активност, криотерапия, електропроцедури и др. След преминаването на острия стадий и стихване на възпалителния процес, в зависимост от случая могат да се използват различни кинезитерапевтични средства: активни упражнения с дозирано съпротивление, мануална терапия и мобилизации, стречинг, нервномускулни техники, тейпинг и др.